Историята на парапланеризма

Още от древността хората са се взирали в небето и са мечтаели да полетят като птиците. Икар е един от първите хора, които са искали да се докоснат до тази мечта. В разцвета на Ренесанса, Леонардо Да Винчи прави чертежи и схеми на безмоторни летателни апарати, подобни на днешните делтапланери. Но идеите му са изпреварили времето, в което е живял.

Леонардо Да Винчи

През VIII век започва ерата на полетите с балони. На 21 ноември 1783г. Братя Монголфиер извършват първия полет в историята с балон. Полетът е траял 25 минути, прелетели са почти 9 км и са се издигнали на 160 м височина.

Балонът на Братя Монголфиер

В началото на XX век започва бурно развитие на авиацията - от първите полети на Братя Райт до създаването на пътническите самолети с реактивни двигатели. Появяват се и парашутите в началото като спасително средство, а по-късно и за десантиране на войски и товари през двете Световни войни.

През 1964г. американският конструктор Домина Джалберт изобретява парашута-крило и по-специално иновационната концепция на "мекото крило".

Домина Джалберт

Новият парашут е наречен parafoil и е имал правоъгълна форма с две повърхности, като в полет пространството между тях се изпълвало с въздух и придобивало форма на летящо крило. Благодарение на това парашутът е можел да планира като твърдо крило с голяма хоризонтална скорост и да създава подемна сила. За разлика от управляемите парашути с класическа конструкция, парашутът-крило е много маневрен и добре управляем и дава на парашутиста възможността да контролира скоростта на приземяване и да избира точно мястото на кацане. В резултат на това, в парашутизма се появяват дисциплини като куполна акробатика и кацане в цел.

Парашут тип "летящо крило"

В началото на 60-те години американският пилот и конструктор от НАСА Дейвид Бариш работи по проект за създаване на планиращо еднослойно крило, наречено по-късно sailwing. То се явява прародителят на съвременните парапланери.

Дейвид Бариш

Бариш извършва първия си полет с прототип на еднослоен парапланер през септември 1965г. в ски курорта Бел Еър, на два часа път от Ню Йорк. Но за голямо негово съжаление НАСА губи интерес към изобретението му. Бариш се опитал да превърне своето увлечение в нов вид спорт, но в следващите 10 години то не получава популярност в родината му. По-късно идеята била представена в списанието за професионални парашутисти „Тhe Parachute Manual”. В днешно време се смята, че Бариш е бащата на парапланеризма.

През периода на 70-те започва извършването на прелети с парашути тип "летящо крило" като се скача от самолет, издигнат на голяма височина. За държави, където са извършени такива "скокове - прелети", се сочат САЩ, Франция и СССР. Същевременно са започнати опити за извършване на полети с планиращ парашут тип крило. Такива опити са правени паралелно във Франция, Швейцария, СССР и др. страни. Ниското качество на парашутните-крила (качество 3) било много далеч от възможностите на днешните парапланери (8 – 10+). За намаляване на вертикалната скорост се правели различни подобрения - увеличаване на площта до 28 – 30 кв.м. (по това време площта на спортните парашути е 20 – 24 кв.м.), увеличаване на броя и размера на камерите и т. н.

Ранни полети с парашут-крило

През 1974г. инженер д-р Dieter Strasilla произвежда парашут тип "летящо крило" с 32 кв.м. и много по-голяма източеност от тогавашните парашути. С него са направени само подлитвания, но не и сериозни полети. Новото изделие не е нито парашут "летящо крило", нито парапланер (макар че може да се оприличи и на двете), но именно то дава началото на бума в развитието на парапланера.

Полети с модифициран парашут-крило

Тъй като в Европа идеята за полети продължавала да витае, започнали експерименти с геометрията и аеродинамичната форма на крилото, броя на камерите, разположението и окачването на вървите. Сред пионерите в парапланеризма се отличават трима членове на Парашутен Клуб Анемас от френския район Haute Savoie. Това са Жан-Клод Бетам , Андре Бон и Жерард Босо . На 27 Юни 1978г. във Френските Алпи - в района на град Mieussy, Жерард Босо извършва първия си полет със своя парашут-крило Stratocloud с квадратура 24,5 кв.м. Той за първи път излита, като при старта хваща в ръцете си предните колани и управленията на парашута и извършва един прекрасен планиращ полет. Той е и първият човек, който описва как се излита. По този начин се излита и до ден днешен. Скоро Mieussy става първия Европейски център по парапланеризъм. Там се създава първото училище по парапланеризъм.

През 1985г. пилотите Патрик Гилиган (Канада) и Бертран Дабаис (Швейцария) издават първото ръководство по експлоатация на парапланера "The Paragliding Manual" и официално представят парапланеризма като отделен вид въздушен спорт на целия свят. Не след дълго в Кьосен, Австрия, през 1989г. се провежда и първото Световно първенство по парапланеризъм.
Увеличаването на любителите на парапланеризма довело и до повишаване на производството на парапланери. В края на 80-те години се създават много парапланеристки фирми като Ailes De K, Condor, Nova, Advance, Edel, Apco, ITV, UP, Pro Design, Swing, Paratech и др. Отначало фирмите копирали една от друга най-сполучливите модели, по-късно се създават специализирани учреждения, които контролират и сертифицират отделните класове парапланери според тяхната сигурност и летателни характеристики. Налице са вече различни стилове на летене като склоново реене и крос кънтри полети (правене на прелети). През 90-те години настъпва истински бум в парапланеризма. Започва усъвършенстване на парапланерите - подобряване на летателните характеристики и увеличаване на тяхната безопастност. Появяват се няколко класа парапланери - за начинаещи (сертификация DHV-1, DHV 1-2), за напреднали(сертификация DHV-2, DHV 2-3), за спортисти (DHV-3) и за тандемни полети.

През 1993г., австрийската фирма Nova създава първия прототип на крило с V-образното оребряване на профила, наречено Nova Sphinx. С тази иновация, се намалява значително броят на вървите, което довежда до намаляване на челното съпротивление.

Nova Sphinx

В периода от 1998 до 2003г. вече се създават спортни парапланери с източеност 6,5, с крилно натоварване до 4,5кг/кв.м, с макс. скорост до 65км/ч и качество на планиране 10. През 2004г. компанията UP оптимизира разположението на вървите и увеличава крилното натоварване. Същевременно малко известната френска фирма Aircross създава модела U3 с източеност 7,5, с 3 реда върви и крилно натоварване почти 5кг/кв.м. Това довежда до значително подобряване на летателните характеристики на парапланерите.

Aircross U3

Повишила се е стабилността при високи скорости и вече е достигната границата от 70км/ч. Качеството на планиране се е вдигнало до 11. Не след дълго се появяват и първите прототипи с два реда върви, което довежда до намаляване на челното съпротивление и подобряване на летателните качества.

Развитието на парапланерите в момента се развива в няколко аспекта: увеличаване на аеродинамичното качество на крилата, повишаване на скоростните характеристики, намаляване на челното съпротивление, увеличаване на безопасността и подобряване на управлението при полет. Всичко това се прави с една единствена цел - да се достигне до истинска наслада и вдъхновение при извършване на полети с парапланер.


Красимир Цонев