Парапланер на старо

Част 1 - Пазарът

Ето че вече е изтекло времето на вашия начален курс. Познавате всеки камък и тревичка по тренировъчния хълм. След като сте изстрадал безбройните преходи по стръмнината и дългите моменти на очакване да дойде и вашия ред на учебното крило, вече е ясно - собственият парапланер е просто необходимост.
Следващият стадий е заделянето на почти всяка свободна стотинка, останала от сметката за ток и телефон. Докато финансите бавно, но сигурно се увеличават, вие със завист наблюдавате как другите безгрижно си летят и оползотворявате времето с дълги разговори на тема кой, какво крило предлага, за каква сума, кога е произведено и каква марка и модел е. Може би вече ви е ясно какво точно представлява българският парапланерен пазар, но за да бъде материалът ми съвсем пълен аз ще започна точно от него.
Най-основният определящ фактор за оформяне на пазара в България, а това далеч не се отнася само до парапланеризма, е цената. Престижните и доказани световни производители предлагат новите си апарати за суми вариращи между 1400 и 2000 евро - цени буквално немислими за голяма част от българските парапланеристи. За да може все пак да лети, българинът се е насочил към три варианта за закупуване на екипировка на достъпна цена.
В първия случай, това е втора употреба апарат, който обаче не е сертифициран и е произведен от фирма производител от държавите от бившия социалистически лагер. Както всяка сделка, и тази си има своите предимства и недостатъци. За техните характеристики и поведение във въздуха може да се получи информация от фирмените уеб сайтове или от мненията на пилоти, летящи с тях.
Вторият сегмент от пазара са крила втора употреба, които най-често са по-стари модели на реномирани производители и идват в България от Германия, Австрия, Швейцария или Франция. Такива апарати обикновено биват внасяни от някои дилъри или от училищата по парапланеризъм в България и в повечето случаи се съпътстват от необходимата информация за тяхното състояние, модел и година на производство.
Третият вариант, който набира все повече популярност, е закупуването на малко ползвани или "demo" парапланери. Обикновено крилата са с малък нальот и са в много добро състояние, придружени с цялата документация и често с повторен тест за летателна годност. Тъй че, ако сте решили да закупите парапланер, който ще бъде внесен специално за вас, то вие обикновено ще имате точна информация за него и тук въпросът е повече до избора на конкретен модел и размер.
За да можете да изберете парапланер на старо, обаче, ще са ви нужни доста познания, особено ако нямате възможност да се посъветвате с квалифициран инструктор.

Част 2 - Материите

Нека се запознаем с материалите, от които е изработен парапланерът, и да разберем как да определим възможно най-точно степента на неговата амортизация.
Парапланерът е изработен изцяло от синтетични материи, които се отличават с изключителна здравина, но имат и своите недостатъци. Имената на тези материи са известни на българския парапланерист, но с какво единият материал е по-различен от другия, обикновено не е съвсем ясно.
Да започнем с купола. Още от зараждането на парапланеризма и до ден днешен, изискванията на конструкторите към плата за парапланери не са се променили. Все още е нужен максимално лек и непропусклив плат с минимален коефициент на разтягане.
Когато парапланерът е бил създаден, такъв тип платно вече е съществувал и от години се е прилагал в яхтинга и по-точно, в производството на спинакери. Въпреки всичко, разработки се правят и до сега, но от доста време се използва почти един и същ материал а именно - "полиестер-найлон". Оптималното тегло на този плат е 40 - 48 гр./кв.м.
Добре е да се знае защо точно този плат а не някой друг е най-предпочитан за производството на парапланери. "Златна" се оказва комбинацията между полиестер и найлон. Найлонът е едно от най-здравите и издръжливи влакна познати на човечеството. Неговият основен недостатък е голямата разтегливост, която се компенсира чрез втъкаването на полиестерни влакна. Получава се лек плат, който е слабо разтеглив и много здрав.
Платът се изтъкава по специална технология, която позволява да се получи структурата "rip-stop", която представлява решетка от по-гъсто изтъкани нишки разположени в квадратчета с приблизителна ширина от 5 мм. Както подсказва името (to rip /англ./ - късам), "rip-stop" има за цел да служи като бариера срещу разкъсвания по купола, но освен това той спомага и за намаляване на разтягането.
След изтъкаване на плата, на него се нанася така наречената промазка - слой химикали, които запълват празнините между нишките и по този начин гарантират въздухопропускливост, близка до нула.
Подобно платно се произвежда от много световни компании, като най-популярни и познати с доброто си качество са: Carrington Novare, Gelvenor, Porcher's Marine, Torray.
Другите части от купола, като лентите с които е окантован изходящия ръб, най-често се произвеждат от дакроново платно (100 % полиестер и тегло от 180 - 220 гр./кв. м.), а втвърдителите в носовата част на камерите, най-често се изработват от филм ламинати (полиестер/майлар и тегло от 160 - 200 гр/кв. м.).
Вече сме наясно с материалите на купола, нека да видим какво ще ни подскаже в какво състояние се намира той.
Винаги най-показателна е горната повърхност, която е в най-чест досег със земята при старт и е най-изложена на слъце в полет. Основните елементи, на които следва да се обърне внимание, са зоните в близост до атакуващия и изходящия ръб. Прегледайте внимателно лентата на изходящия ръб, тя винаги е най-мръсната част от крилото, тъй че това не бива да ви притеснява. Гледайте за изтъркани места по лентата и по плата, непосредствено над нея. Ако изтъркването е причинило перфорации, то това ще рече че крилото е летяло доста и може би трябва да се въздържите от покупката.
Следва атакуващия ръб. Прегледайте внимателно носовата част, като гледате зоните в близост до шевовете на камерите. Отново търсете изтъркване или перфорации. Наличието на такива говори за доста амортизирано крило. Други, макар и по-слаби признаци са "омекването" на плата и обезцветяването, като и двете са причинени най-вече от UV-лъчение, или с други думи от излагането на купола на слънце.
Избледняването на цветовете се дължи най-вече на факта, че полиестера почти не търпи багрила и оцветяването му е изключително трудно. Под влиянието на ултравиолетовите лъчи много от цветовете, особено по-ярките, избледняват. Избледняването започва от атакуващия ръб и ако е равномерно, не много силно и все още е съвсем в началото на купола (20 - 30 см. от атакуващия ръб), то не е повод за притеснвение.
Сходна е ситуацията и при "омекването" на плата. Ако платът е загубил своето специфично "пукане" само в непосредствена близост до предната част на горната повърхност, място за тревога няма. Ако обаче дори и долната повърхност е "омекнала" ще рече, че крилото е накрая на силите си.
Следва преглед на шевовете. С внедряването на V-ребра, много от фирмите производители се върнаха към външните шевове. Ако крилото което сте избрали има такива, особено по горната повърхност, прегледайте ги внимателно. Дори и да има изтрити или прекъснати шевове, ремонтът е евтин и елементарен, но не прибягвайте към него сам на домашната си шевна машина.
Държа дебело да подчертая, че състоянието на купола е съвкупност от фактори. Едва ли някога ще срещнете купол с мека и избледняла долна повърхност и изключително запазени атакуващ и изходящ ръб по горната. Ето защо всеки детайл е важен, но само докато е част от общата картина.
Важно е също да се спомене и много дискутираната по парапланеристки сбирки промазка. Едва ли не всеки парапланерист знае, че отделянето на промазката от плата довежда до драстично нарушаване на полетните характеристики, но тя делеч не е единственото което може да доведе до нещо подобно.
Ето защо, ако смятате че крилото на което летите или мислите да закупите, е загубило от полетните си качества, не прибързвайте с решения и диагнози а се консултирайте с професионалист.
Следващият елемент от парапланера на който трябва да се обърне внимание е системата от върви.
Вървите на парапланера най-често са с дебелина от 1 до 2.5 мм., в зависимост от ролята и мястото им в системата, и се състоят от оплетка от полиамид или полиестер и ядро от кевлар или полиестер.
Основен носещ елемент на вървите е ядрото, като вървите с кевлар в ядрото са познати под търговските наименования Aramid, Superaramid и Technora, а тези с ядро от полиестер - като Dyneema или Spectra.
В най-общи линии разликите между двата основни вида върви са в следното: вървите с ядро кевлар са по-здрави и по-малко разтегливи от тези с ядро от полиестер, които от своя страна са по-трайни.
На външен вид разлики почти няма, като изключим факта, че кевларените върви са по-твърди от полиестерните. Основни производители на върви за парапланери са фирмите Cousin Freres и Hoechst.
Няма определена точка, в която трябва да започнете огледа на системата от върви. Нито една връв не бива да бъде пропусната, като основно трябва да се наблюдава за механично предизвикани повреди, като нарушена цялост на оплетката или разкъсани шевове по точките, в които вървите се разклоняват или се свързват с купола.
От само себе си се подразбира, че броя на вървите трябва да отговаря на броя на точките на окачване по купола. В случай, че откриете дефект по някоя връв, това изисква смяната й, както и общ преглед и измерване на елементите от цялата система.
Такава операция се извършва само от професионалист и често изисква сверка със схемата на вървите на конкретния модел, която фирмата извършваща ремонта е длъжна да изиска от производителя.
Огледът завършва с носещите колани на крилото, като при тях също следим за механични повреди, като изтъркани или прекъснати нишки или шевове. Дефекти в носещите колани се срещат рядко, но евентуална подмяна също изисква намесата на квалифициран персонал.
И така, огледът е привършил и вие сте удовлетворени от състоянието на апарата. Помолете собственика да направи за вас един или два демонстрационни полета, най-добре в спокоен ден.
Колебанията от турбуленция само ща замъглят картината допълнително, а освен това чуждата сигурност е важна точно толкова колкото и вашата. Следете най-вече за скоростта на апарата и за реакциите му в завой. Колкото по-гладко и спокойно протича всичко, толкова по-добре. Ако демонстрационните полети са минали безпроблемно а вие се чувствате уверен и сигурен в уменията си, и вие полетете с крилото.
Отново - подберете спокойни условия - най-добре рано сутрин и задължително от нисък тренировъчен хълм. Бъдете нежен с командите и отново следете за колебания в скоростта, изпълнете кацането прецизно, като обръщате внимание не момента в който крилото ще се срине.
Ако се чувствате неуверен, не летете. Ако пък сте излетели и полетът не ви е удовлетворил, не бързайте с покупката. Важно е да се знае, че винаги е най-добре да помолите опитен инструктор за помощ при избора на апарат. Може би инструкторът ви не само ще е запознат с конкретния парапланер, ще знае и от какво точно имате нужда за да летите безопасно и ефективно.
Прибягвайте до самостоятелно решение само ако нямате друг избор или сте натрупал много опит и информация. Подберете внимателно модела и класа на парапланера си. Нека вашият опит и сигурност да бъдат определящите фактори в цялата ви кариера на парапланерист, защото само безопасните полети са ...


... Щастливи Полети!